Иван Павлов-Събрани стихотворения

Обаятелната личност

Животът е сух и често скучен,
ако е само философски и научен.
Той е сив, почти безинтересен,
когато в него липсват хумор и песен.
Без талант и да репетираш като луд
за върха ще е напразен труд.
Дръзне ли Марко със славея да се надпява,
мало и голямо ще му се подиграва.
Хора с музикални изкуства
освежават нашите чувства.
Всред нас имаше един такъв,
който можеше да стане пръв,
с уменията си да покори света
и за винаги да остане на върха.
Като певец, рецитатор, комедиант
той беше ненадминат талант.
Изключителният му глас с три октави
никой никога няма да забрави.
Изправен в позата на обаятелен левент
пред Шипка, величествения монумент,
той рецитира Bазовото стихотворение
по повод на нашето Освобождение.
Глъчката на огромната тълпа заглъхна
и всяко тяло от възторг настръхна.
Българи, руснаци, които България тачат,
започнаха развълнувано да плачат.
Този човек-легенда е Цветан Панков –
поменът за него ще пребъде до век и веков.

08.03.2006 г. Иван Павлов

Тъжна действителност

Когато богатият бедния среща,
естествено веднага смутно се досеща,
че трябва от излишъка си да даде,
понеже ближният му иска да яде.
Съвестта му го мъмри и заговаря,
но той нагло очите си затваря.
Великаните витаят по висините,
а малчуганите с гняв от низините
се питат яростни, гневливи,
дали делата на Бог са справедливи
и защо допуснал е различия
между джуджета и величия.
На сеамските котки подобни
дребосъците са отмъстителни и злобни.
За да не бъдат стъпкани, а да виреят,
с демонстрационни дела се големеят.
Би ли могла душата ти да се примири
с това, което имаш, до далечни бъднини?
Така Бог изпитва, дали всеки е готов
да бъде честен, предан от сърце и любов.
Но след като ти за нея претендираш,
можеш ли да кажеш, че я разбираш?
За божията любов е свидетел цялото небе.
Само който се смири ще я разбере.
Пътят към нейното опознаване
е себеотрицание и себеобуздаване.
И ако човеците почти произволни
си позволяват решения безконтролни,
не забравяй, че света все още съществува,
защото божията любов тържествува!

06.05.2006 г. Иван Павлов

Съдбоносна грешка

Под път и над път жени изкушителки
привличат мъжете и им стават мъчителки.
От главата до петите секси се представят
и правят умовете им да се замъгляват.
Погълнати страстно от рунтавия капан
те не прозират, че им се крои план…
Женската мисъл главно се върти
около лукс, удобства, показ и пари.
В капана хванат, ти си неин обезпечител,
но на оная й работа друг е пожарогасител.
Тя с теб лежи, а за него си мечтае
и същевременно в любов ти се кае.
Когато я питаш, защо така мълчи,
тя се разгневява и започва да гълчи.
C уголемяващи се сенки под очите
все по често двамата ще си мълчите.
Даже и да си дипломиран психиатър,
трудно ще се справиш с тоз театър.
О-о-о, колко много умни глави
са пропаднали от такива жени!
Много внимавайте, драги мъже,
ясно разсъждавайте, когато ви се доще.
Не само проститутките с погледи страстни
са примамливи, коварни и опасни.

08.04.06 г. Иван Павлов

Използване на времето

Това, което човека главно занимава,
мирогледа и характера му повлиява.
Например: безплодни фрази философски
и всевъзможни дяволски диктовки,
криминални филми с изтезания,
споpтни надпревари, състезания
по най-бързо мърдане на пръста,
или кой как се изчервява под кръста,
четене на малки и големи книги,
пълни с глупости и интриги,
а по въпроса за жените и мъжете
можем да говорим до утре ако щете.
Заниманията са различни и разнообразни,
но болшинството – безсмислени и празни.
Ограничено е земното ни пребиваване
и този факт не е за подминаване.
На твоята душа не е потребно
да живееш живота си на дребно!
Ако суетно времето си програмираш,
дали с това ще прогресираш?
Загубеното време не се заплаща с такса
и въобще не може да се навакса.
Времето е тайна, която не се формулира,
при въпроса „Що е то?“ мисленето спира!
Твоето време е живота ти! То е подарък!
Ако го цениш, ти ще бъдеш ярък,
осмислен от най-високата цел,
надхвърляща всеки представим предел,
която е растеж към вечния живот.
Бог очаква с трепет този плод!
Вярата в Христос всичко побеждава,
тя не се купува с пари и не се продава.
Бъди от светски грижи необременен,
с надежда и упование все нагоре устремен!

11.05.06 г. И. Павлов

Божият съд е справедлив

Живот без задължения изглежда лесен,
но дали така ще е щастлив и интересен?
Фокусници, хитреци, ленивци, симуланти,
илюзионисти, чаровници и вечни таланти
усърдните използват и им се присмиват,
и пред отговорност лукаво се укриват.
Но все пак има народности благословени –
от традиции други те са просветлени.
Възпитанието там е в семейството, защото
то е строителната клетка на обществото.
Осъзнали са, че дарбите от Бог са поверени
на ближните с преданост да бъдат посветени.
Ако всички ние лентяйствайки крадем,
от глад взаимно ушите си ще изядем.
Пътуващи на кораба «Планетата Земя»,
Бог ни наблюдава и заговаря в съвестта:
ленивият лъжец живее в мрак и дреме,
той всякак си казва: «Няма страшно, има време»
и не забелязва, че е на ръба на пропастта.
Да, животът в нощ премина и грейна светлина,
вмигом стават явни всичките дела,
окончателно е решена всяка една съдба.
Съзнателните «глупави», повечето бедни,
сега стават първи, а бяха последни!
Починалите праведни от всички времена
възкръсват и летят с ангелски крила.
За назидание и поука на цялата вселена
всяка греховна твар ще бъде унищожена.
Неправдата няма никога да се повтори,
в мир и любов ще се действа и говори
и радост ще изпълва всички сърца,
живейки при Бога, царя на вечността.

11.08.2008 г. Иван Павлов

Освобождение

Още от началото на утринта
грижите притискат всяка душа
и предоставеното време
се превръща в тежко бреме.
Сърцето се присвива угнетено –
о-о-о как жадува то да бъде освободено!
Дали това ще стори любовта?
Въпросът е приятен, но как така?
От любов всеки се нуждае,
а какво е тя кой ли знае?
Например влюбен си и обичаш
и забелязваш, че в грижи се увличаш.
Само този, който на Бог се посветил,
грижите е надживял и победил.
От подтискащи и неприятни и брутални
те избледняват и стават банални.
Понеже смислени неща изпълват сърцето
и то с терзания въобще не е заето.
С божията любов в съприкосновение
настъпва мир и просветление.
Стане ли тя на човека водачество,
извисява се всяко ниско качество.
Започне ли в сърцето да вирее
и страха даже може да се надживее.
Божията любов е тайна и светило
извън границите на всяко мерило.
Тя е необхватна и безгранична,
неразбираема е, защото е неигоистична.
Не за себе си, а за теб и за мен
мисли тя всеки час и ден.
Ако от този пример ти си повлиян,
ще бъдеш не угрижен, а засмян.

Най-важното решение

Сътворен от бога, но предпочитайки греха,
човекът станал смъртен и отделен от вечността.
Той се ражда не по собствено желание
и след премеждия, надежди, старание
рано или късно с тъга умира
и земята, от която е създаден, го прибира.
Но имаше приказка за вечния рай!
Как така? Животът има начало и край?
Дали той продължава след смъртта,
е занимавало хора през всички времена.
И тъй като за жалост сме спящи и нехайни,
смятаме създаденото и събитията за случайни.
Дремливецо, погледни движението на звездите!
А какво ще кажеш за структурата на очите?
А за феноменалните годишни времена,
които се повтарят все отново до сега,
за милионите растения и живи същества?
Всички те се размножават съответно по рода.
Уникални организми, сами по себе си вселени,
И учените, наблюдвайки ги, се смайват възхитени.
Като теб друг не е имало и няма да има!
Полазват ли те тръпки четейки тази рима?
Ти вярваш, че си маловажен и се чувстваш унижен.
Днес умира тази заблуда! Ти си възвишен!
В твоите гени е закодирана информация
със закони сложни в суперорганизация:
химия, физика, механика, кибернетика,
математика, оптика, електроника, генетика.
Природни закони човекът не може да създава –
според науките той ги открива и опознава,
обаче откъслечно и не в цялостно съединение,
затова не проумява как става сътворение.
Само Конструктурът на законите в обединение
с една дума е способен да направи възкресение.
Ако се опиташ да тълкуваш Бог от своето ниво,
моментално ще потънеш в мисловно тегло.
Бог се опознава и при него се отива
само чрез начина, по който той сам се открива.
Концентрирай своето внимание и старание
със смирение и молитва върху светото присание!
Не чрез философия, която нищо не струва
Бог се опознава, разбира и тълкува.
Защо езикът на науката е навсякъде един?
Случайно ли живя на земята Божият син?
В скончанието на времената дойде на света
изпророкуван, роден от девица жена.
Това се сбъдна по Божие обещание
и не като мит от баснословно предание
Христос възкресяваше и лекуваше,
никого не подминаваше, пророкуваше,
времената обхвана с могъщи слова,
отвори нам вратата към вечността.
Без грях умря, но не остана в тление,
надежда ни остави, че има възкресение.
Пътят към вечността е също само един.
Това е образецът на Исуса, Божия син.
Бог с любов те кани към това решение.
Ако го приемеш, не ще останеш в тление.
Починалите праведни ще живеят отново,
за възкресение са запечатани в Божието слово.
Знаменията показват, че идва този ден –
с дрехата на праведност бъди пременен!
Тя не се купува, тя се причислява.
Вярваш ли в Исуса, Бог ти я подарява.

26.05.2008 г. Иван Павлов

Самодеградация

Като функция и предназначение
чудото човек има особено значение.
Бог по собствен образ го е сътворил
и всичко на земята му е поверил,
за да стопанисва, урежда, управлява
и това да служи за божия прослава.
В гените на всеки земен род има код –
следователно: от живот идва живот,
обхванал науките в суперорганизация
и не е плод на случайна импровизация.
Това откритие е най-голямата сензация!
За жалост ничие око не е видяло,
кога и как е било неговото начало.
Според теологията се заключава,
че живот от самосебе си не се създава.
Обаче Дарвин със свойта еволюция
предизвика атеистична революция,
която отхвърли светото писание
и Бог-Твореца на всяко създание.
Маймуните били напуснали дърветата,
търсейки храна – изобретили кюфтетата,
продължили и, откритие след откритие,
претърпяли постепенно развитие.
Година след година и век след век
еволюирали и станали човек.
Днес той се гордее, че е техен роднина,
виждайки ги в зоологическата градина.
Напуснал чрез греха Бог-Отец
и така загубил съвършения образец,
човекът с маймуните се сравнява,
неусетно или умело им подражава.
Светът гъмжи и бушува от истории,
сътворени от маймунски фантасмагории.
Приличащи на «прадедите» ни африканци,
отивайки в Америка – стават американци
и независимо от туй, че са примитивни,
набързо се напасват и стават креативни.
Но по логиката за въпросните маймуни
дълго трябва да еволюират техните кратуни.

18.01.07 Иван Павлов

Светско щастие

Богат ли си и да си шимпанзе
жените ще падат в твоите нозе.
Милионери, бизнесмени, артисти,
легендарни, прославени спортисти
по плажове, ресторанти и темници
са прицел на жени-стръвници.
Усърдни както при вършитба,
предлагат се и бързат за женитба.
С мехлемни думи обещават рай
и не дълго след подписа слагат край,
помагайки си с лъжи и хули
и с адвокати като хищни акули.
Всеки ламти за своята плячка
от огромната банкова пачка.
И богаташите, съкрушени от страдание,
са обект на вестници и всеслушание.
Щастие не се купува с пари
и го няма при лукавите жени.
Сребролюбието не води към добро,
то е главния корен на човешкото зло.
Приятелю, недей да казваш «уви»
затова, че си беден и нямаш пари.
Където е богатството, там е сърцето.
Радвай се, че твоето е на небето!

31.12.06 г. Иван Павлов

Заразата на личния пример

Писано е, че доде светът съществува
неправдата ще продължава да царува.
Но идеалисти, хуманисти, диктатори,
демагози, пропагандисти – все оратори
с гръмогласни огнени словоизлияния
пламенно представят своите обещания.
Всеки от тях кипи да ръководи и оправи.
Но себе си? Дали това им се нрави?
Те твърдяха, че човека, макар и покварен
по собствен дух може да стане съвършен.
Овладявайки законите на майката природа,
той ще ги използва за своя изгода.
Технически напреднал, ще стигне до там,
че натиска копче и се самопроизвежда салам –
удобствен, разглезен и без да си протяга ръката,
бананите изневиделица му падат в устата.
И след като се очистят земните раси
от малцинства, мошеници и педераси,
всички ще получават според потребностите –
естествено без да се изключват бедностите.
Дали се изпълниха словата на тези радетели,
на това всички ние днес сме свидетели.
Досега никой не е успял да уреди света,
съставен от човеци – роби на греха.
От него е измъчван и изкусния мъдрец,
в хитрини окошарил се и станал глупец.
Човече, за твоите ближни ти си отговорен
и не преставай да бъдеш благотворен.
Личния ти пример ефективно ще влияе
на всеки искрен – да се трогне и осъзнае.
Моралната промяна е индивидуална
И в никакъв случай глобална.
Личностите изпъкват на фона на тълпата.
Винаги е било така през времената.
Животът на земята е оцелял досега,
поради честните хора с прекрасни сърца.

09.12.06 г. Иван Павлов

Опасен опиум

Навред примамки и реклами,
изпъстрени с чаровни дами.
По гощавки и наздравици
въртят задници красавици –
модерни, гримирани, лъснати
с безсрамни устни обръснати.
Но мечтата за една такава гола
е по-коварна и от алкохола.
Ти я оценяваш по снагата,
а не по туй, което има в главата.
Не забравяй, че грехът навлезе в света
чрез коравовратната жена.
Със своето непослушание
тя е станала обект на пожелание.
Век след век преминава
и тази действителност си остава.
Като миг е времето ти на тази земя,
не ангажирай мислите си с тези неща.
Жени декизирани като маскирани лайна
и настъпиш ли ги, започва смръдня.
Да бъдеш свят и от мръсотии неопетнен –
точно за това си предопределен.
От отношението си към света
или имаш или нямаш мир в съвестта.
Ако желаеш да не те боли глава,
въобще не се докосвай до жена.
Но възможно ли е да се кара на ч…ии?
Да, това доказано от сума ти «светии».
Тази облекчителна практика
е много полезна профилактика,
тъй като енергията напира
и някой картоф може да експлодира.

21.11.06 г. Иван Павлов

Светлина в мрака

Чрез непослушание решил се за греха
Човекът е напуснал Бога, който е мъдростта.
Откакто светът съществува
той все търси изход, негодува и умува –
по някои въпроси получава яснота,
а относно много други се намира в тъмнина.
философско след философско течение,
но никое от тях не донесе избавление.
Всички тези интелектуални модернизми
причиниха всевъзможни катаклизми.
Слепец слепеца води към дълбоката яма
и паднат ли в нея, трагедията е голяма.
В този днешен мрак е нужна светлина,
за да се раздуха булото на всяка тъпота.
На светлината се радват всички светове,
тя остава тайна и за най-брилянтни умове.
Природният живот без нея е невъзможен,
също и духовния, той е не по-малко сложен.
Преди два века Бог представи на света
чрез своя син Христос очакваната светлина,
но мнозина предпочетоха тъмнина,
защото любеха делата на греха.
Само тези, които искрено я приеха,
получиха мир, надежда и утеха.
Бог им откри времената и вечността,
пътя към истината и мъдростта.
Независимо от инквизиции и гонения
истината издържа на всички сражения.
Тя е достоверна и се самоиспълнява,
за нея няма невъзможно и все побеждава.
Ключът към истинсткото познание
е Исус Христос в светото писание.

28.11.06 г. Иван Павлов

Най-висшата победа

Срещу биологичните закони
няма олимпийски шампиони.
Всички ние, разумни или прости,
на тая земя сме абсолютни гости.
Съдбата на всеки от нас е различна –
тежка, успешна, комична или трагична.
Нашите дела се отразяват
от спомените, които остават.
„Никой нищо не е донесъл на света“,
говори гласът на съвестта.
Пълни глупост е материалното бреме –
може ли някой на края нещо да вземе?
Човеците вечер лягат, сутрин стават,
техният спътник е единствено нравът.
Не случайно той особено се преценява
от всезнаещия бог, който всичко наблюдава.
Характер от днес за утре не се гради,
а цял живот – с вяра в изпитание и беди.
Градове и улици носят легендарни имена
на личности верни в усилни времена.

Иван Павлов

Свещена отговорност

Който обича децата е щастлив,
такъв човек е виждащ и прозорлив.
В тези нежни творения
са заложени не само умения,
и пряма, искрена чистота.
Ние я наричаме „детска душа“.
Но защо изчезва тя след време?
Дали нашият пример е лошото семе,
който покварява крехките създания
и те стават съпричастници на страдания?
От генерация на генерация
се преценава мантилитета на една нация.
Каквото посееш, това ще пожънеш,
тоест: или ще се смееш, или ще се спънеш.
Всяко от тези невръстни деца
утре ще ни бъде съответен съдия.
Животът неусетно преминава
и човешката история се новооценява
не само от научните историци,
но и от ежедневните критици.
Вестниците гърмят от лоши новини,
в тях малко пише за добрини.
И ако с нещо лошо се провиниш,
ще можеш ли леко петното си да заличиш?
Всяка майка и всеки баща,
които наистина обичат своите деца,
в житейския си пример съумяват
с лоши дела да не се опетняват.

05.03.2005 г. Иван Павлов

Опомняне

Човешкото общуване е сложно
и без комуникация то е невъзможно.
Малко се действа, много се приказва,
с което човек сам се осъжда и наказва.
Думи веднаж казани задължават –
с тях делата подире се сравняват,
за да не може никой никого да заблуждава:
сигурно да, да и не, не, най-добре подобава.
Тоз, който мълчи, минава за по-умен
в сравнение с всеки сладкодумен.
Говорещият малко, трезво разсъждава
и в господна мъдрост расте и наддава.
В многото говорене грехът е неизбежен
и е като плуване в океана безбрежен.
Чрез словото Бог животът създаде,
чрез словото на дявола се удаде
хитро и коварно да изкуши
богоподобните човешки души.
Падението по този начин стана и от тогава
грехът от човек към човека преминава.
Христос изказа особено слово –
до днес то се изследва все отново,
защото то е огледало, на греха изобличение,
истина, призоваваща за поправление.
Божието слово е чисто като злато
и съвършенната мъдрост е то,
която е в състояние всекиго да окрили
и към неувяхващ нов живот да възвиши.

14.03.2005 г. Иван Павлов

Мистър Казанова

Като Заю Баю Средногорски,
скрит от думи хорски,
но не буквално и съвсем,
понеже е божем
нашият приятел Дренски
е експертът по въпроси женски.
В маниери той е ошлифован,
сладкодумен е и общообразован,
с това може да омае
жените, които пожелае.
На четири очи пред нежния пол
горделиво се съблича гол –
та нали е надарен
с могъщ, фрапиращ член!
Поради тези занаяти,
майсторлъци и похвати
прякорът му е „Бате клати“,
но на последък патката му се инати.
В течение на дълго време
възрастта е натрупала своето бреме,
душата копнее, а тялото остарява,
сексуалните пориви стават на плява.

18.11.2005 г. Иван Павлов

Пробуждане

При толкова много информация
защо затъпява нашата генерация?
Къде е изворът на просветление,
за да се избегне това оглупение?
В настоящия живот по света и у нас
може ли това да стане без компас?
По този въпрос свещеното писание
заслужава най-голямо внимание!
В него Бог открива ни искрените души
смисъла на живота и какво предстои,
че човекът е създаден по божие подобие
и съвсем не за суети и злокобие.
Който не е познал, че съвестта е феномен,
той все още се намира в стадий на кретен.
В нея говори гласът на Бога,
че и аз също мога
да достигна върховния идеал –
именно за него Христос е умрял.
Той, човек и Бог в изпълнение
е готов да те надари с откровение,
че да бъдеш свят и ти си способен
и станеш по характер богоподобен!
В Христос е открита тайната на мъдростта –
тя няма нищо общо с глупостта.

Иван Павлов

В името на егоизма

Дарби, достижения, съревнования –
даже и сексът стана състезание.
Красива, по-красива, най-красива,
тя сега е с теб, а после друг я разтрива.
Да, ти за нея бе чудесен,
но за жалост вече безинтересен.
Щастието днес е тук, а утре го няма,
естествено, конкуренцията е голяма.
И по въпроса кой какъв го вади
скоро ще се провеждат олимпиади.
Съревнователи, състезатели, шампиони,
всевъзможни празноглави ветрогони,
завоеватели, мечтатели, писатели,
философи, поети без читатели –
жажда за величие и власт,
самолюбие с опиянение и страст.
На всеки ъгъл буци каяци,
охранени спортни маняци,
на задника с два чифта пищови,
да те смажат и разстрелят са готови.
Силните те принуждават да трепериш,
мир в сърцето си едва ли ще намериш.
В каквато и област да се стараеш,
рано или късно ще узнаеш,
че недостижим съперник ти се намира
и желанието ти изведнаж умира.
Човек човека язди, унижава
и така нататък историята продължава.
Стремейки се да блестят със свото аз,
мнозина са опиянени до екстаз.
За сметка на другите
те си изграждат заслугите,
но Бог дарбите е разпределил,
с което сам е повелил,
че не само вземане, но и даване
е взаимното обогатяване.
Зависти, състезания и суети
са корена на всевъзмоджните беди.
Всеки човек е строго индивидуален,
неповторим, несравним и уникален.
Господ Христос стана нам подобен
и показа на какво човекът е способен.
Богати, бедни, славни или безправни –
всички ние пред него сме равни.
И ако от всичко днес се фабрикува капитал,
същевременно Бог към любов ни е призовал.
Любовта е принцип на себеотрицание
и с това към ближните пълно признание.
Само тя сплотява хората в хармония
и слага край на всяка какафония.
Тя е най-прекрасната небесна симфония!

01.03.2005 г. Иван Павлов

Неповторимите

Другарки и другари,
дами и господа,
приятели стари
от различни времена!
Отново измина
една ценна година
и не по ерудиция,
а по традиция
нашето празнуване
е тържествено ознаменуване
на макаренковското училище –
за някои мъчилище,
за други университет,
прочут почти навред.
На това тържество
присъства голямо множество
начело с основателя,
на таланти откривателя –
милия човек Йордан,
състрадателен и винаги засмян.
Лишения и суров живот
са причината за този плод.
Мнозина му се възхищават,
прекланят и го убожават –
кьораво, куцо, сакато
го познава в ЦСКА-то.
Поканени са генерали,
цял живот пили и яли,
спортни журналисти,
теляци, маняци, масажисти,
каяци, простаци, спортисти,
автори на световни постижения,
олимпийски, исторически явления.
Всред нас е талант № 1, изключение –
за такива въобще няма забвение,
олимпийският шампион,
щангистът Андон.
Той искаше да вдигне триста
и публиката ахна!
Да, бе, беше як като бизон!
До днес славата му не увяхна.
Веселин Ташков разкрачката,
да му имам пачката,
в Америка в цирка
играе и си свирка,
от кон на кон салта прави,
приятелите в Европа той забрави.
Тук са не само светила,
а и причинители на патила:
специалисти по въпроси женски,
начело с другаря Дренски.
Но от добрини има ли килипир?
На времето симпатягата Любомир
на инквизицията подражаваше,
с нагорещени крушки изтезаваше.
И отново за на таланти откривателя,
на акробати и гимнастици ваятеля,
основател на клякането и патешкото ходене,
равносилни на по мъките бродене.
Да не забравим Николов географика,
от колан си беше направил камшика.
По петите биеше със садизъм,
граничещ до най-голям идиотизъм.
Позната личност се появява,
а, възпитателят Монов приближава!
Ако с него в диалог изпаднеш,
от дъха му ще припаднеш.
Некадърният Иван Павлов
на всичко бе готов
да стане шампион,
но това не стана с дарба биберон.
Дарбата му е да имитира човешки гласове,
той е творецът на тия стихове.
Цветан Панков, певеца и артиста,
на шега ги изкърква по кило и триста.
Феноминалните му музикални умения
са за мнозина уникални забавления.
Но да оставим спомените черни
и говорим за добродетелите верни.
Гимнастиците Пижи и Фъсти
от шимпанзетата бяха по-чевръсти.
Пижи достигна, но не на един дъх,
по акробатика световния връх!
Независимо от този ярък спомен,
той си е останал земен, скромен.
Всред множеството изпъква особено един –
това е черноокият, интелигентен Мартин.
Той беше не само всестранен спортист,
а и роден за министър или журналист.
Можем още дълго да изброяваме,
но да не изпаднем в прекаляване,
понеже личностите са безкрайни,
с дела известни и потайни.
Такива спомени обогатяват
и душата освежават.
Съприкосновението с тях
съвсем не може да е грях,
а житейско образование,
бих казал с пълно признание.
Изведнаж изкомандва познат глас
и всички затихват в захлас:
Строй се! Преброй се!
Само Левски! Не бой се!
В мигом се строява макаренковската чета,
сформирана от възмъжали момчета.
А отново да покажеме,
с което да докажеме
кои сме ние в сравнение с тия или ония!
Започва състезание на борци и щангисти,
придружени от треньори и масажисти,
Прославени боксьори и известни нокаутьори,
разменят светкавични юмруци,
противниците падат като кютуци.
Следват маймунски салта от гимнастици,
джудистки въздушни ритници.
При тази гледка и най-големите критици
са очаровани и любвеобвилни,
да кажат нещо лошо са безсилни.
За да не се никой прозява,
програмата се разнообразява
от голокраки певици
с изящни, мощни цици.
И най-задрямалите монаси и светии
замечтават за модерни попадии!
Следват и други сензации
и много, много овации.
Приключенията на макаренковските орди
са по-високи от световните рекорди.

Посвещавам тези редове на всички знайни и незнайни макаренковски ученици и особено на нашия прекрасен учител Йордан Станишев!

С почит и уважение
Иван Павлов

Големият човек

В училище „Макаренко“ имаше една личност,
действаща със стргост, любов и етичност.
Това е учителят по физическо възпитание
и голям треньор по морално състезание.
Той порицаваше злосторниците симуланти
и разпознаваше в тях всякакви таланти.
Мотивираше ги не с разтягане на локуми,
а с лични, конкретни, окуражаващи думи.
Някои от тях станаха прославени шампиони
и българският флаг висеше по пилони,
хиляди възхитени ставаха на крака,
деца се притичваха, докосвайки ги с ръка.
Година след година и на последния разделен ден
учителят се сбогуваше с класовете просълзен:
Приятели, мои обични ученици,
на вас съм написал шестици.
Йордан бе взискателен, но същевременно готов
да помага на всеки с искрена любов.
На сираците беше като баща,
та нали той самият е израстнал в нищета,
опознал живота от всяка една страна!
Неговата майка три пъти овдовяла,
от свои и заварени – двайсет деца насъбрала.
Беднотията била жестоко бреме –
Йордан запланувал нов път да поеме
и решил да напусне родното Къшле,
но в неизвестността накъде?
По поляни спал, в мазета се завирал,
да утоли глада чужди овошки обирал,
в ресторанти и хотели работел като слуга,
понеже щастие не съществува току така.
Такава съдба било неговото призвание,
завършил даже и висше образование
и станал образцов, впечатлителен човек,
като ярко светило в този мрачен, опак век.
Цял живот е правил само добрини
и сега се наслаждава на блажени старини.

Иван Павлов

Темата Йордан Станишев е почти толкова трудна, както темата Христос, с което искам да споделя, че прозирам едностранчивостта и сухотата на моето описание в стихотворен ритъм. Далече съм от Омировата „Илиада“, но все пак този малък, почти безсилен опит е признание към теб, големия човек и приятел, обогатил живота на много хора, направил ги щастливи. Аз също съм докоснат отново по нов начин обогатяване. Опитвайки се да дам израз на мислите си чрез писане, възкръсват и оживяват картините, на които бях свидетел, приятелю.
Извинявам се, но трябва да призная за моя жалост, че сега оценявам твоето дело с още по-големи заадълбоченост, почит и благодарност. Твоето минало е твоето настояще. Пред очите ти като филм се изреждат прекрасните спомени от плодотворния ти живот. Те са топлата постелка на твоята великолепна душа. ТИ СИ ЩАСТЛИВ ЧОВЕК! Колкото повече се задълбочавам, чувствам, че съвсем се смалявам и изведнаж се озовавам пред огромен монумент. Този монумент си ти, Данчо! Ти ми подаде ръка и ми стана приятел! Та кой съм аз?

Иван Павлов